Изложба Енотека и библиотека навръх Трифон Зарезан
Изложба „ Енотека и библиотека “ се открива на следващия ден, точно на Трифон Зарезан по остарял жанр – 14 февруари, в Централното предверие на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Експозицията е основана с общите старания на специалисти от НБКМ и Регионалната библиотека “Пейо Яворов ” – Бургас.
Върху 13 пана са показани значимите стадии от винопроизводството, намерили отражение в ръкописи и в българската старопечатна литературата, както и по страниците на ранния периодически щемпел в България. Доказателствата за интереса към виното през вековете откриваме в архивни документи, факсимилета на публикации и заглавни страници на вестници и списания за лозарство и винарство, владеене на двете културни институции. Акцент в изложбата са фрагментите от “Служебник ” (гръцки) от 1650 година, изящните изображения (инициали) на потир с Христовата кръв от страниците на един от най-богато украсените ръкописи от фонда на НБКМ – “Служебник ” (гръцки) от 1736 година, молебствия за гроздобер и срещу вкисване на виното в “Зайковски светогорски требник ” от втората половина на 14 век, национални предписания с вино, изписани на ръка и подвързани към образец от “Болградска граматика ” на Неофит Рилски (Крагуевац, 1836), страници от Вельовски дамаскин (1776) и други
Посетителите могат да видят първото българско от време на време издание на селскостопанска тема, “Ступан ”, което наблюдава целия цикъл на винопроизводството – от грижата за гроздето, през гроздобера до изработката и съхранението на готовата продукция. Материали от други издания преглеждат относително качествата на българските виновност и тези от известни европейски страни винопроизводителки. Не липсват и препоръки за разнопосочната приложимост на питието, извлечени от “старобабската ” мъдрост. Или както споделя Плиний Стари, In vino veritas (Naturalis historia 14, 141).
“Колекциите на Националната библиотека, наред с цялото благосъстояние на тематики, страсти и художествени отблясъци, са съхранили многопосочното наличие на виното по страниците на ръкописи и старопечатни книги. А възрожденската и ранната следосвобожденска периодика демонстрират неговото място в публичния живот и обичай, което не е изгубило новост и през днешния ден. От Светото причестяване, през чашата ентусиазъм и разтуха на средновековния драскач, до ярките отражения в очите на революционера, изразил поезията и концепцията на националното ни избавление, виното непроменяемо участва във всички интервали от историята на българския народ ”, разяснява един от създателите на изложбата, гл. ас. доктор Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги ” в НБКМ.
Върху 13 пана са показани значимите стадии от винопроизводството, намерили отражение в ръкописи и в българската старопечатна литературата, както и по страниците на ранния периодически щемпел в България. Доказателствата за интереса към виното през вековете откриваме в архивни документи, факсимилета на публикации и заглавни страници на вестници и списания за лозарство и винарство, владеене на двете културни институции. Акцент в изложбата са фрагментите от “Служебник ” (гръцки) от 1650 година, изящните изображения (инициали) на потир с Христовата кръв от страниците на един от най-богато украсените ръкописи от фонда на НБКМ – “Служебник ” (гръцки) от 1736 година, молебствия за гроздобер и срещу вкисване на виното в “Зайковски светогорски требник ” от втората половина на 14 век, национални предписания с вино, изписани на ръка и подвързани към образец от “Болградска граматика ” на Неофит Рилски (Крагуевац, 1836), страници от Вельовски дамаскин (1776) и други
Посетителите могат да видят първото българско от време на време издание на селскостопанска тема, “Ступан ”, което наблюдава целия цикъл на винопроизводството – от грижата за гроздето, през гроздобера до изработката и съхранението на готовата продукция. Материали от други издания преглеждат относително качествата на българските виновност и тези от известни европейски страни винопроизводителки. Не липсват и препоръки за разнопосочната приложимост на питието, извлечени от “старобабската ” мъдрост. Или както споделя Плиний Стари, In vino veritas (Naturalis historia 14, 141).
“Колекциите на Националната библиотека, наред с цялото благосъстояние на тематики, страсти и художествени отблясъци, са съхранили многопосочното наличие на виното по страниците на ръкописи и старопечатни книги. А възрожденската и ранната следосвобожденска периодика демонстрират неговото място в публичния живот и обичай, което не е изгубило новост и през днешния ден. От Светото причестяване, през чашата ентусиазъм и разтуха на средновековния драскач, до ярките отражения в очите на революционера, изразил поезията и концепцията на националното ни избавление, виното непроменяемо участва във всички интервали от историята на българския народ ”, разяснява един от създателите на изложбата, гл. ас. доктор Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги ” в НБКМ.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ